Националната кардиологична болница (НКБ) обяви официално резултатите от проведеното проучване за социално-икономическото въздействие на Болничната информационна система в НКБ. Изследването е направено по поръчка на Европейската комисия и е част от проект на тема “Социално-икономически ефекти от въвеждането на електронни здравни досиета и Е-рецепти в Европа” (www.ehr-impact.eu).

Проектът “Социално-икономически ефекти от въвеждането на електронни здравни досиета и Е-рецепти в Европа” включва 10 примера за добра практика като от България обект на проучването е единствено Националната кардиологична болница. В изследването се анализира въздействието на информационната система върху икономическите показатели, както и нейния социален ефект - работа с по-малко напрежение, постигане на по-добри резултати в начина на раота, свободно време и др.  Методиката за оценяване е одобрена от ЕК, което гарантира сравняемост на получените резултати.
Болничната информационна система (БИС) на НКБ функционира от месец ноември 2003 г. От тогава тя непрекъснато се развива и обогатява. В нея са включени всички клиники и отделения на НКБ, включително и отделението за кардиологична рехабилитация в Банкя. Основната роля на БИС е създаването на електронно досие на пациента, в което се регистрират всички събития свързани с пациента във връзка с диагностичните процедури и лечение осъществени в НКБ. Благодарение на БИС след завършване престоя на пациента в болницата се прави калкулация за себестойността на лечението. Чрез БИС се подготвят и всички отчети до НЗОК, МЗ, РЦЗ  и др.

В Националната кардиологична болница в единна мрежа работят 300 компютъра и над 600 потребителя, т.е. над 2/3 от персонала на болницата.  Системата е в готовност за връзка с външни системи, на основа на международните технологични стандарти за обмен на информация.

Най-важните резултати от внедряването на системата в НКБ са:

Ефективност и повишаване на качеството на грижите са най-значителните ползи от БИС. Ефективността включва по-високата продуктивност при покриване на нарастващото търсене на здравни услуги, избягването на разходи за труд и намаляване на оперативните разходи. Ползите за пациентите идват предимно от по-навременните и качествени грижи, включително и намаления риск от технически грешки. Здравните професионалисти печелят най-вече от по-добрата си информираност и възможност да инвестират времето си в дейности, свързани по-тясно с тяхната работа, както и по-голямо удовлетворение от работата си.
Финансови резултати, анализирани чрез методиката: За разлика от повечето сравними обекти, финансовата класификация на ползите показва, че 58% от ползите – над 9,7 милиона лева са допълнително освободени финанси. За сравнение, 45% или малко над 2,5 милиона лева са допълнителните финансови разходи свързани с инвестицията. От общонародна гледна точка това означава чиста финансова възвращаемост на стойност 7,2 милиона лева за период от 10 години. Това забележително развитие е резултат от рядко комплексно инвестиране, което показва, че комбинацията от системи за клинични и поддържащи процеси може не само да доведе до положително социално-икономическо въздействие, но също така и до чиста финансова възвращаемост. По-голямата част от тази чиста финансова възвращаемост остава за НКБ, като НЗОК получава малък дял от около 5% допълнителни финансови ползи от избегнатите хоспитализации. Освен това, ресурси с чиста стойност над 4 милиона лева могат потенциално да се пренасочат към по-продуктивни дейности.
Годишната чиста социално-икономическа полза от системата в този момент е стабилна и ще продължи да подобрява кумулативната позиция. Реалният бъдещ потенциал обаче се крие в скорошните и планирани бъдещи разработки на системата, които вече са в разработка.
От опита на НКБ могат да се извлекат редица поуки за бъдещи инвестиции. Макар че резултатите, постигнати в НКБ са над средните, БИС в НКБ илюстрира убедително как могат интероперативни системи за електорнни здравни досиета да допринесат за предоставянето на здравни услуги в болнична среда. Трите основни фактора за социално-икономическия успех и финансова възвращаемост са, че (1) инвестицията е включена в цялостната стратегия за развитие на болницата, а не представлява допълнителен проект за пионери, (2) здравните професионалисти са ангажирани ефективно в процеса на разработка, което осигурява използваемост и полезност на системата, и (3) комплексното инвестиране в клинични и неклинични приложения, което води до финансиране на клиничните системи от финанси, освободени вътре в организацията.